Ада Папангелли

Когато казвам някому – обичам те,
дали съм вложила достатъчно количество
от опитност и знания житейски?

Едва ли.
Толкова излишно е. . .

Ада Папангелли. Защото да те срещна. . . Бяло, черно
бяло черно
бяло черно
сиво.
Аз си тръгвам
ти си тръгваш
тихо
мълчаливо.
Дни
години
дни години
как се разминаваме
и горчиво
и пелиново
нищо не остана.
Бяло-черно
бяло-черно
сиво
щом си тръгвам
щом си тръгваш
бяхме ли
щастливи!

Съдържание

Ще те рисувам
Тичам към небето
Защото да те срещна
Броя пръстите на ръката ти
Дъждът е топъл от сено
Ето ме
Ах, те се надпреварват, тези птици
Един чужденец съм
Нощта крещеше да я претърся
Паля. . .
В тъмното
Няма никой в сърцето ми
Аз ще те търся, моя песен
Не ме гледай
Но ще се срещаме
Няма те. . .
Обич ли!
Ти ли си!
До най-вечния ден. . .
В незнаен час
Жадна съм
И ще захапвам устните на нощи
А колко кротко старостта се приближава
Докосвам те
Разсъмва се
Прозорецът ми
Дали, море. . .


© 2001–2004 Ада Папангелли, автор
© 2004 Издателство ЕТО
Страницата се поддържа със средствата на Михаил Михайлов.