Пустота.
Миг за този проблем.
Миг – за следващия.
И при размисъл:
имаш син, имаш дъщеря. . .
Утешавай се!
Завъртяват Колелото.
От скорости се задъхвам.
Настояще.
От минало.
А при размисъл – втренчено – „стоп“!
Но аз тичам.
По инерция тичам.
От живота си пробег направих.
Миг – за този проблем.
Миг – за следващия.
И в умората – самотното – явно:
Само син.
Само дъщеря.
Продължавай!