Ще проследявам
всяка среща да ни разделя.
Да убива
надежда, нежност и усмивка,
с предаността на вражи изстрел.
Ще крия погледа си.
Бавно
ще късам дните си от твоите
И ще си тръгвам все тъй жадна.
И като дете – съвсем безпомощна.
А скрие ли ме оня ъгъл,
от който няма да ме виждаш,
от мъката ще се огъна.
И ще започна да изстивам.
Ще търся тъмно на предутро
и тайната на тиха стая. . .
След този ден
какво ще стане със теб и мен!
Това – не зная.