Очите ми треперят в пламъка.
Загорчава.
Проследявам часовете.
Нечий силует се покатери по стената. . .
И угасна. . .
Да избягам ли – пищи страхливо бягството!
Безсмислена реклама на надежда.
Загорчава.
Утрешната грижа скача между пръстите,
скрила неприязън.
Как бавно си отиваме,
когато е безпомощно оставането. . .