Морето разпилява
дъх на зрели миди в лятото.
Вълни докосват тихо-плавно
стъпките ми в утринния пясък.
Като обидено дете проплаква гларус.
И трепва силует на тъжен спомен. . .
Отдавна беше.
Да. Съвсем отдавна.
И преброявам.
Колко ли е много!
Разсъмва се. . .
Пелинът див ухае.
Пробягват хладни тръпки по следите.
И стъпките ми в пясъка изчезват. . .
Далече отминават дни от песни.
Притихналите чувства ги догонват.
Отдавна беше.
Да. Съвсем отдавна.
Да те очаквам.
И да помня.
Разсъмва се!
Пелинът див ухае.
Морето разпилява дъх на утро.
Като отчаяно дете проплаква гларус.
Но вече няма кой да ме събуди. . .