Идвам.
С цигански очи се взирам.
Питам с пръсти.
Галя със усмивка.
Шепнат тайни знаци стъпките ми.
И оставят памет на мечтите.
Тичам. Към небето. Идвам. . .
Върху устните ми тръпне сухо
жаждата на топъл вятър.
Във косите си съм вплела
нощното цъфтене на вълшебни билки.
И гласът ми си отдъхва
в утринни криле на славеи.
Тичам.
Към небето. . .