Към съдържанието | |
ЕТО МЕ! Стопли ме! Цялата! Свито, като във утроба, тялото моли раждане и светлина. Разтвори във кръстен знак ръката ми. Направи ме своето Разпятие. И ме приеми. . . На теб отдадена — ще те имам. Като жрица — вярата си. Ето ме. Вземи ме! Цялата. . . |