Към съдържанието | |
НЯМА ТЕ, НЯМА ТЕ, НЯМА. . . Никъде покрай мене. Няма те. Няма те. Няма нищо от теб в дневното ми и в нощното време. Няма те. Вече те няма. Няколко мокри покрива в избледнялото спомняне, но и те не са мои. Защото вече те няма. Няма те, няма те, няма. А покривите бяха за двама ни. |