Ада Папангелли Към съдържанието
НЯМА ТЕ, НЯМА ТЕ, НЯМА. . .
Никъде покрай мене. Няма те.
Няма те.
Няма нищо от теб
в дневното ми
и в нощното време.
Няма те.
Вече те няма.
Няколко мокри покрива
в избледнялото спомняне,
но и те не са мои.
Защото вече те няма.
Няма те, няма те, няма.

А покривите бяха за двама ни.


© 2001–2004 Ада Папангелли, автор
© 2004 Издателство ЕТО
Страницата се поддържа със средствата на Михаил Михайлов.