превърнали съня ми в чудо. . .
И все ще чакам.
Колко безнадеждност.
Със всяка среща приближаваме раздялата.
И да те имам никак не е лесно.
И да те нямам е жестоко. Страшно.
Тъгувам.
До безумие тъгувам.
И като в Шекспирова трагедия
за сълзите си, изход не намирам.
Преглъщам ги.
Опивам се със тях – като целувки с теб са.
И те обичам.
И те искам.
И съм щастлива, луда, грешница!