В час на раздяла.
Идвам при тебе – моя любов.
Стъпвам на пръсти.
Галя душата, скрита в очите,
будни от страст.
Пия сълзите ледено – ледни.
Моля за прошка, моя любов.
Ти си отиваш
Тихо-последна.
Само в съня те откривам сега.
Мигове тръгват
с дните поредни.
Колко години вече мълча!
Тази раздяла – тя е последна. . .
Но още чакам, чакам те аз.
В незнаен час.
В час на раздяла.
Спирам до тебе, моя любов.
Стъпвам на пръсти – галя съня ти.
Тихо. . .
Душата ми плаче без глас!