да се обичат!
В техните криле нощта се люшва
изнемощяла от стонове,
предизвикателно и страстно хвърлени
в решетката на чуждото пространство.
Там най-истинската тайна
гори в целувки на звезди.
И после викът им тръгва
с главозамайващо-щастлива скорост
в обратната посока,
за да се влее в общото Начало.
И да избликне в песента на птици.
Ах, те се надпреварват, тези птици
да се обичат. . .