Без дом.
Ще ме приютиш ли?
Мога да отгледам радостта ти.
Само подари на нощта ни цвете
и за дните ни хляба омесвай.
Мъж съм,
останал със щастието
на последната дупка в колана.
Краката помнят
всичките ми камъни по света,
но очите ми и през дрехата знаят.
Мога като дете да те нося.
А смехът ми ще има дъха на морето. . .
Харесваш ми!
Запали огън от двама с ръцете си. . .